В тази поредица от уроци ще се запознаем с „Pawn“ езика и ще си изградим ясна представа за повечето тънкости около него. Надявам се тя да бъде полезна за всички начинаещи и дори за напредналите в скриптирането.
Нека започнем с първия си урок: Въведение.
„Pawn“ е език в скриптирането, използван за вграждане на „функционалност“ в други програми. Има два вида езици. Първият е като „C“ или „C++“. Той изпълнява файловете. Другият е „тълкуван език“, който минава през виртуална машина, която изпълнява кода в движение. „AMX Pawn“ е комбинация от тези два езика - вграждаш функционалност, файловете се изпълняват, като минават през виртуална машина, където кодът се изпълнява в движение.
Има няколко важни конструкции, които трябва да знаете, преди да започнете да скриптирате. Първата е „variable“(променлива). Променливата е символ или „маркер“, който съдържа в себе си информация. Ето пример - „variable a“ може да съдържа числото „2“, „16“, „0“ и т.н. Променливите се създават, за да осигурят „пространство“ за програмата. Ваша е отговорността да въведете имената на променливите, които ще използвате, преди да използвате тях. Променливите са определени данни със знак за равенство като тези:
Код за потвърждение: Избери целия код
new a,b,c,d
a=5
b=16
c=0
d=500Код за потвърждение: Избери целия код
show(56) // Активира „show“ функцията и ? задава числото „56“
show() // Активира „show“ функцията, без да ? задава данни
show(a) // Активира „show“ функцията и ? задава променливи стойности като данни Забележка: Всеки текст, който въвеждате след поставен от вас знак „//“, не се смята за код, а за коментар.
Всяка част от данните, към която зададете функция, се смята за „параметър“. Функцията може да има какъвто и да е брой параметри. Трябва да се уверите, че данните, които давате на всеки параметър, са верни. Ако една функция има два номера, не може да ? зададете думи. Функциите могат и да връщат данни като например:
Код за потвърждение: Избери целия код
new b
b = add(5, 7) Следващото важно нещо е „блок“ кодирането. Може да групирате кодове в „блокове“, отделяйки ги чрез знаците „ { “ и „ } “. Това е много ефективно, защото прави много големите кодове да работят като една част. Ето пример:
Код за потвърждение: Избери целия код
{
тук
има
код
}
Обичайно всички използват „блок“ кодирането, когато е възможно, за да разграничат кодовете си.
Този урок трябва да ви даде кратка, но много нужна и полезна информация, за да поставите една „солидна“ основа върху началото на своето кодиране.
Източник: amxmodx.org
Превод: DeviLeR
